The Unsung Aristocrat: A Forgotten Figure of the Impressionist Era

Наскоро излезе новината, че на 17 февруари тази година музеят “Орсе” в Париж ще изложи творба на френския импресионист Гюстав Кайбот. Става въпрос за картината “Портрет на художника пред статива”, нарисувана от Кайбот през далечната 1879-а, и придобита от френската държава през миналата година чрез дарение.

Картината “Портрет на художника пред статива” на френския импресионист Гюстав Кайбот
Снимка: © Musée d’Orsay

Масленото платно е от “частна френска колекция”, уточниха от Министерството на културата на Франция и уточниха, че това е “най-важният автопортрет”, нарисуван от Кайбот (1848-1894), “както по размер”, така и по неговото “символно и историческо значение”. През кариерата си Гюстав Кайбот е нарисувал пет автопортрета, но този, както разбираме от изявленията на експертите, е най-ценният от тях.

Автопортрет на художника от 1892 г.

Когато рисувал портрета, Гюстав Кайбот бил на 31и се изобразил, гледайки отражението си в огледало. Така на заден план попада друга ценна картина – “Бал в Мулен дьо ла Галет” на Огюст Реноар, приятел на Кайбот.

Гюстав Кайбот е считан за един от най-романтичните импресионисти. Това впечатление добива човек само с един поглед върху сюжетите на картините му. В тях има атмосфера, уют и задушевност; герои, одухотворени от някакво общуване помежду им. Кайбот, както никой друг, е успял да улови интимната красота на градския живот в мимолетни моменти от ежедневието. Творчеството му се отличава с почти архитектурна строгост спрямо изобразените сгради и други обекти, и с остро чувство за перспектива, като в същото време внушава хармония и навява чувството за меланхолично спокойствие.

Улица в Париж в дъждовен ден, 1877

Освен художник, Кайбот бил и колекционер на изкуство, меценат и строител на… лодки. Сред творбите му има много морски пейзажи, населени с хора и плавателни съдове. Той самият бил страстен мореплавател.

Художникът е роден на 19 август 1848 година в Париж, в богато семейство от висшето общество. Баща му бил наследник на текстилна фабрика и съдия в търговския съд на департамент Сена. След като на два пъти оставал вдовец, старият Кайбот се оженил за трети път за Силесте Дофрен, която му родила три момчета. Гюстав е най-големият от синовете на двойката.

Портокалови дръвчета, 1878

Децата от аристократичното семейство имали всички удобства и финансови възможности да се захванат с каквато искат професия, но Гюстав от съвсем малък показал, какъв иска да бъде – постоянно рисувал местата, където пътувало семейството. Най-често – картини от град Йер, където Кайботови имали лятна къща с огромна градина.

Версия на “Скифове на река Йер”, 1877

Баща му все пак настоял да завърши право и не използвал връзките си да “спаси” сина си от военна служба. Гюстав участвал във Френско-пруската война, след което започнал да изучава живопис. Получил завидно състояние в наследство, така че рисувал по вдъхновение, а не за препитание. Ревниво пазел картините си, защото не се нуждаел от продажбата им.

Превърнал се в един от меценатите на импресионистите, като закупувал техни картини, за да ги подпомага финансово. Така, освен приятел и колега, Кайбот се утвърждава като покровител на художниците-импресионисти.

Притежавал колекция от картини на Камил Писаро, Клод Моне, Пиер-Огюст Реноар, Алфред Сисле, Едгар Дега, Пол Сезан и Едуард Мане. Завещал колекцията си на френското правителство с изричното условие, картините да бъдат изложени в Люксембургския дворец.

Защо? – По онова време импресионистите все още нямали признанието на академичните среди и Кайбот се опасявал, че шедьоврите ще се загубят из провинциалните музеи. Затова изрично настоял в завещанието си колекцията му да бъде изложена в Люксембургския дворец.

Балкон, булевард „Осман“, 1880

Както и подозирал приживе, френското правителство не приело условията, но през февруари 1896 година все пак излага 38 от картините от колекцията на Кайбот в Люксембургския дворец. Останалите 29 платна били отказани на два пъти от френското правителство.

Чак през 1928 година, експерти се обърнали с молба към вдовицата на сина на Кайбот да ги предостави, но тя отказала. Повечето картини били закупени от Албърт Барнс и в момента са собственост на Фондация “Барнс” във Филаделфия.

Млад човек до прозореца, 1875

В “Орсе” се намират онези 38 картини на импресионисти от колекцията на Кайбот, заедно с 40 негови авторски творби. Към тях, както стана дума, скоро ще бъде прибавен и автопортретът му. Дълго време, обаче, Кайбот е бил смятан повече за меценат, отколкото за художник.

Едва 70 години след смъртта му експертите и ценителите започват да преосмислят художественото му наследство. А музеят “Орсе”, където се съхранява част от творчеството на този забележителен човек, е един от най-посещаваните музеи в Европа, така че на творбите на Кайбот най-накрая бил предоставен “вечен живот”.

Деятелностите на Гюстав Кайбот са били толкова много, че е трудно да се изброят. Освен художник, меценат и страстен почитател на плавателните съдове, той бил отдаден и на градинарството и на текстилния дизайн.

Не щадял средства да финансира строежа на яхти, да отглежда орхидеи и да създава дизайнерски проекти за текстил.

Освен това имал богата филателна колекция. Със сигурност – доста ценна, защото в момента се съхранява в Британския музей. Нещо повече, художникът е записан посмъртно в почетния Списък на известните филателисти като един от “бащите на филателията”.

Някои експерти са на мнение, че Гюстав Кайбот е “особен” импресионист, защото в сюжетите му има много реализъм. Някои предполагат, че причината за това е интересът му към фотографията. Той е един от първите интелектуалци, които възприемат фотографията, още с появата й, като изкуство. Това издава напредничавия му естетически вкус и широкия диапазон на неговата култура.

Много любопитен момент в неговия творчески поглед в живописта е “играта” му с отраженията. Вече споменахме, че така е нарисувал и автопортрета си, с който започнахме разказа.

Кайбот усъвършенства този похват, като буквално сякаш “плъзга” четката си от един обект към друг – така, както прави по естествен път светлината.

Скифове на река Йер, 1877

Затова от картините му човек добива усещането, че “пътува” заедно с лодкарите. Четката на художника сякаш се е “плъзнала” от града към водата и създава усещане за движение.

Нещо повече – Кайбот улавя движението като “преливащи се една в друга картини на мимолетности”, както сполучливо се изразява един критик.

Мост „Европа“, ок. 1876

Питаме се, защо този необикновен майстор на живописта не е толкова известен като Моне, или Реноар?!? Може би всичко се дължи на неговата дискретност; на деликатността, с която е правел толкова много неща, без да парадира.

Наричат го “свидетел на интимния Париж”, защото градът в неговите картини е представен като едно романтично място, където ви се иска да се потопите с всичките си сетива.

Гюстав Кайбот умира твърде млад – едва на 45, от възпаление на белите дробове. Датата е 21 февруари 1894 година. Смъртта го заварва в Женвилие край Париж. Кайбот се установява в Женвилие (О-де-Сен), на булевард “Дю Хавър” 40, в къща с изглед към Сена, през 1881 година. Там посрещал Моне и Реноар и с часове им разказвал за увлечението си по плаването и регатите.

Пейзажите на брега на реката, променящото цветовете си небе и необятният хоризонт са запечатани като “мимолетност в движение” в неговите картини.Къщата в Женвилие вече не съществува, но алеята на импресионистите продължава да напомня на посетителите за онази епоха на забележителни художници, които някога са се разхождали по нея.

Запазено до наши дни е семейното имение на Кайботови в Йер (Есон), където той е рисувал като малък. Днес то е посещавано от много туристи. С малки прекъсвания за реновиране, е напълно достъпно от 2017-а и е много посещавано.

Казват, че там човек най-добре може да усети и разбере интимния свят на художника.

Път край Неапол, 1872, една от ранните картини на художника

Интериорът на къщата, паркът, реставрираните лодки, картините – всичко, до което се е докосвал Кайбот, ни потапят в неговия интимен свят. В Йер Кайбот за пръв път усеща с душата си отраженията на реката, играта на светлината върху водата и лодките,; заинтригуван е от различни сцени от живота на местните хора.

Все теми, които ще го вълнуват сами по себе си, без дори да подозира, че това са умозрителни предвестници на импресионизма.

И нещо любопитно: Кайбот, този френски художник, живял през втората половина на XIX век, е известен с това, че се откроява със своите изображения на мъже, което се явява ярък контраст с популярните “женски” теми в импресионизма. На това обърнаха внимание експерти по време на една изложба на художника в Чикаго.

Самата изложба бе кръстена първоначално по начин, който насочваше към мисли за “особена сексуалност” на художника, но накрая организаторите промениха заглавието с “Гюстав Кайбот: Живописът на неговия  свят”.

Гюстав Кайбот, колаж върху плакат за изложба

Това предполагаше по-широк кръг теми от творчеството му. Експозицията вече беше провокирала любопитство с първото си заглавие и дори някои медии пишат, че става дума за “homo еротична” насока на автора, като посочваха за ярко свидетелство картината му “Мъж в банята” от 1884 година.

Но провокацията не успя да разбуни нездрави страсти по темата, защото в същата зала бе изложена и картината на Кайбот “Гола на дивана”. Така първоначалната провокация бе “неутрализирана” от самите организатори на изложбата и се доказа, че първото заглавие е било просто техен пиарски и стратегически ход.

Изглед към покриви (ефектът на снега), 1878

Аристократът и богаташът Кайбот е рисувал повече от всички импресионисти, повечето от които – бедни художници, работници, изобщо трудови хора. Картината му “Подреждащи пода” от 1875 година, демонстрира вниманието на художника не само към геометрията, но главно към човешкия труд като ценност.

Гюстав Кайбот е бил и много изкусен портретист. Рисувал е много членове на семейството си и близки приятели. Много силен като въздействие е портретът на брат му Мартин. Но и в други портрети е ясен подходът му в портретистиката – да изобрази не само външността, но главно вътрешната същност на модела.

Картината “Гребане”, /на корицата на албума/, е закупена от Франция за музея “Орсе” за 43 млн. евро.

Вече споменахме, че Кайбот е охарактеризиран от експертите като един от най-романтичните експресионисти. Затова и за повечето му албуми избират за корица картината му “Разхождаща се двойка” – “най-романтичната му картина”.

В нея Кайбот наистина е успял да изобрази всичко характерно за епохата на импресионистите – от идиличната обстановка, до стилно облечената двойка. Летният пейзаж допринася за въздействието на творбата като изцяло хармонична картина на епохата.

Посетител разглежда изложената в Чикагския институт по изкуства най-романтична картина на Кайбот “Разхождаща се двойка”, 1881
Снимка: Getty Images

Някои експерти са на мнение, че персонажът на картината е “личен” – художникът бил изобразил себе си и партньорката си Шарлот Бертие. “Двама елегантни парижани на почивка в провинцията”, пише един критик. Но в творбата има нещо повече от това – има интимност, дискретна хармония между мъжа и жената.

Що се отнася до изобразителната страна, тя също е “пресметната” цветово – дамата е облечена в синя рокля и с червен слънчобран, който кореспондира по цвят с вилата наблизо. Двойката изглежда като цветно “петно” на фона на зеленината наоколо.

Плодове, изложени на сергия, 1882

А между другото, нарисуваната вила все още съществува и се намира в курортното градче Трувил. Става въпрос за много посещаваната от туристи Вила Италиана. През 1881 година Кайбот я наел за два месеца, за да участва в регатата, която се организирала в Трувил. Там той рисува картината “Разхождаща се двойка”.

Мнозина отбелязват, че в платното сякаш нарочно отсъства оживеният живот в крайбрежното градче, пълно с казина и вили на богати парижани. Кайбот е нарисувал един от онези “мигове”, така типични за него, в ракурса, който създава отношение, а не глъч от навалица. Съдбата на тази картина е добра. През 1882 година тя била показана на седмата изложба на импресионистите, и посрещната с много добри отзиви.

И пак се връщаме на главния въпрос: Защо този талантлив и много богат човек остава в сянката на другите си колеги импресионисти? Може би защото не е продавал картините си, тъй като не е имал нужда от това, остава непознат и недооценен?!?

Колекцията си завещава на държавата, а собствените му картини остават в семейството десетилетия наред, без да имат публика. Това само доказва, че Гюстав Кайбот е бил не само аристократ по рождение, а аристократ по дух – преди всичко и въпреки таланта си – скромен, отзивчив и щедър поклонник на изкуството.

Еми МАРИЯНСКА